Ли Уан Тао
Astrikos Katoikos
В мириса силен на евтино саке
той слиза засмян от собствената си постъпка
Ли Уан Тао, скиталец и комедиант
носи в шегите си пиянски плам
Разказва беди с добри очи
казва, че неволята с ученика върви
С мъртвите шегува се, живите теши
в старите заблуди смисъл откри
Цитира поети и мъдреци с ирония
говори за обич и меланхолия
Една чаша държи, друга пази в ума
плаче и се смее с еднаква душа
Ли Уан Тао, майстор на противоречията
дух и мъдрост събрани в едно
Сред трагедия, хумор и болка
той признава какво е любовта
Бил е войн, художник и луд
хиляди пъти умирал, пак му е малко
Сега поучава без строга дисциплина
че всяко страдание е медицина
Който го слуша, губи разсъдък
а намира нежност и спонтанен дух
С трагедия, присмех и тънка шега
той е спектакъл, даряващ светлина
Свещите трепват, когато се смее
никой не разбира, но всеки го слуша
Казва, че съдбата е пиеса на сцена
а актьорът в нея е самият път
Ли Уан Тао, майстор на противоречията
дух и мъдрост събрани в едно
Сред трагедия, хумор и болка
той признава какво е любовта
Пие, залита, после медитира
говори за края и измъчената душа
Казва, че вечността живее в мига
а падането е само безумен полет
Иска почит, отвръща със сарказъм
майстор на присмеха, прогонва унинието
На пода в терейрото, сред шеги
лекува дори истинските рани
Ли Уан Тао, скитащ дух
прави от плача смях и диамант
А когато си тръгва, оставя поговорка
Който много се преражда, губи наречието
Ли Уан Тао, майстор на противоречията
дух и мъдрост събрани в едно
Сред трагедия, хумор и болка
той признава какво е любовта
Ли Уан Тао, майстор на противоречията
дух и мъдрост събрани в едно
Сред трагедия, хумор и болка
той признава какво е любовта